Пекинез
Височина: 15-25см
Тегло: 1.5-6кг
Произход:
Породата има много интересна история. Пекинезът е родом от Пекин. По-точно – от императорския дворец, защото никъде другаде не се е разрешавало да се гледа и развъжда, а наказанието за неподчинение било смърт. Смятало се е, че прогонват злите духове. Развъждането им е било издигнато в култ, почитали ги, а императрицата Теу Хи е писала за тях поеми. Даже за един от пекинезите й било обявено, че в него се превъплатил Буда. Така било в течение на няколко столетия. Но през 1896 г., след превземането на императорския дворец от европейците, няколко кучета попаднали в Англия, която станала тяхна втора родина. След това изчезнали от Китай.
Визия:
Характерно за пекинеза е лицето му, а не муцуната, която не е задължително да бъде издадена напред. Лицето трябва да бъде съвършено плоско. Големият черен нос с широко отворени ноздри е разположен на равнището на изразителни и гледащи напред очи. Отгоре на носната гъба, трябва да лежи, падаща от челото кожна гънка, а носът не трябва да стърчи пред нея. Малко по-нагоре – ниско, но широко чело, създаващо впечатление, че е сплеснато отгоре. По-надолу едва се издава напред долната челюст, подчертаваща плътната захапка и сплеснатостта отпред.
Гледан отпред, гръдния кош и предните крайници, леко криви, пекинезът напомня на старинна мебел, старинно кресло или самовар. Поясницата му е съвсем къса, а разкошната и пищна опашка, завита нагоре, лежи на гърба и достига до главата. Пекинезът има забележителен ум, рядка съобразителност, безстрашен и независим характер, а предаността му стопанина е безгранична. Забележителните очи на пекинеза могат да се нараняват по-често, отколкото при другите породи. Тъй като отсъства издадена напред муцуна, очите се натъкват на интересуващите го предмети, които пекинезите, както всички други кучета обичат да подушат, близнат и вкусят.
Качества и предназначение:
Пекинезите са много смели и активни животни. Отличават се с чувствителност, голям инат, силна воля, независимост, но и силна привързаност към господаря си. Те са уравновесени, верни, интелигентни и своеволни. Чувстват се като господари на дома, в който живеят и непрекъснато го охраняват. Подходящи са за възрастни хора, но не и за малки деца, защото те биха могли да наранят кучето. Трудно се поддават на дресировка и е почти невъзможно да бъдат научени да изпълняват много различни команди.
Здравословни проблеми:
Пекинезите се отличават с някои специфични за своята порода здравословни проблеми. Най-честата причина за смъртта на тази порода е сърдечна недостатъчност. Ако този проблем се открие рано и бъде лекуван с лекарства кучето може да живее много години.
Пекинезите не понасят добре горещото време поради дългата си козина. Добре е по време на летните месеци кучетата да бъдат постригвани и да стоят на сянка. Жегата учестява и пулса им, което ги кара да се задъхват и да дишат трудно. При екстремно високи температури пекинезът може да получи слънчев удар и да умре.
Породата се отличава с големите си черни очи, които често им създават проблеми. Често срещан е проблемът с невъзможността на кучетата да затворят клепача си напълно. Този проблем има няколко степени на сложност. Някои пекинези го имат от рождение и могат да изгубят зрението си до 3-4 месеца, а други не го губят до края на живота си. За предотвратяване на тези последствия се използват различни медицински препарати. Друг проблем свързан с очите на кучетата е отделянето на кафява течност от тях, която наподобява сълзи. Тя се стича от очите и стига до козината около носа на животното. Ако не се почиства тази козина остава твърда и мокра, сякаш топирана с гел. Този проблем обаче се среща по-рядко.
Както всяка малка порода кучета, така и пекинезите имат проблеми с гръбнака. Затова те не бива да бъдат насърчавани да скачат по фотьойли и легла или да изкачват стълбища. Най-често срещаният проблем е разместване на част от костите на гръбнака, което е много болезнено за животното, но може да бъде излекувано бързо от специалист.
Продължителност на живота: 10-15 години
Тегло: 1.5-6кг
Произход:
Породата има много интересна история. Пекинезът е родом от Пекин. По-точно – от императорския дворец, защото никъде другаде не се е разрешавало да се гледа и развъжда, а наказанието за неподчинение било смърт. Смятало се е, че прогонват злите духове. Развъждането им е било издигнато в култ, почитали ги, а императрицата Теу Хи е писала за тях поеми. Даже за един от пекинезите й било обявено, че в него се превъплатил Буда. Така било в течение на няколко столетия. Но през 1896 г., след превземането на императорския дворец от европейците, няколко кучета попаднали в Англия, която станала тяхна втора родина. След това изчезнали от Китай.
Визия:
Характерно за пекинеза е лицето му, а не муцуната, която не е задължително да бъде издадена напред. Лицето трябва да бъде съвършено плоско. Големият черен нос с широко отворени ноздри е разположен на равнището на изразителни и гледащи напред очи. Отгоре на носната гъба, трябва да лежи, падаща от челото кожна гънка, а носът не трябва да стърчи пред нея. Малко по-нагоре – ниско, но широко чело, създаващо впечатление, че е сплеснато отгоре. По-надолу едва се издава напред долната челюст, подчертаваща плътната захапка и сплеснатостта отпред.
Гледан отпред, гръдния кош и предните крайници, леко криви, пекинезът напомня на старинна мебел, старинно кресло или самовар. Поясницата му е съвсем къса, а разкошната и пищна опашка, завита нагоре, лежи на гърба и достига до главата. Пекинезът има забележителен ум, рядка съобразителност, безстрашен и независим характер, а предаността му стопанина е безгранична. Забележителните очи на пекинеза могат да се нараняват по-често, отколкото при другите породи. Тъй като отсъства издадена напред муцуна, очите се натъкват на интересуващите го предмети, които пекинезите, както всички други кучета обичат да подушат, близнат и вкусят.
Качества и предназначение:
Пекинезите са много смели и активни животни. Отличават се с чувствителност, голям инат, силна воля, независимост, но и силна привързаност към господаря си. Те са уравновесени, верни, интелигентни и своеволни. Чувстват се като господари на дома, в който живеят и непрекъснато го охраняват. Подходящи са за възрастни хора, но не и за малки деца, защото те биха могли да наранят кучето. Трудно се поддават на дресировка и е почти невъзможно да бъдат научени да изпълняват много различни команди.
Здравословни проблеми:
Пекинезите се отличават с някои специфични за своята порода здравословни проблеми. Най-честата причина за смъртта на тази порода е сърдечна недостатъчност. Ако този проблем се открие рано и бъде лекуван с лекарства кучето може да живее много години.
Пекинезите не понасят добре горещото време поради дългата си козина. Добре е по време на летните месеци кучетата да бъдат постригвани и да стоят на сянка. Жегата учестява и пулса им, което ги кара да се задъхват и да дишат трудно. При екстремно високи температури пекинезът може да получи слънчев удар и да умре.
Породата се отличава с големите си черни очи, които често им създават проблеми. Често срещан е проблемът с невъзможността на кучетата да затворят клепача си напълно. Този проблем има няколко степени на сложност. Някои пекинези го имат от рождение и могат да изгубят зрението си до 3-4 месеца, а други не го губят до края на живота си. За предотвратяване на тези последствия се използват различни медицински препарати. Друг проблем свързан с очите на кучетата е отделянето на кафява течност от тях, която наподобява сълзи. Тя се стича от очите и стига до козината около носа на животното. Ако не се почиства тази козина остава твърда и мокра, сякаш топирана с гел. Този проблем обаче се среща по-рядко.
Както всяка малка порода кучета, така и пекинезите имат проблеми с гръбнака. Затова те не бива да бъдат насърчавани да скачат по фотьойли и легла или да изкачват стълбища. Най-често срещаният проблем е разместване на част от костите на гръбнака, което е много болезнено за животното, но може да бъде излекувано бързо от специалист.
Продължителност на живота: 10-15 години